Секция "Компютърни мрежи и архитектури" е приемник на секция "Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини" - РИСМИМ. Секция "Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини" е създадена от акад. Кирил Боянов през 1985 г. в бившия институт по Паралелна обработка на информацията - БАН.

Идеята за разпределена компютърна архитектура с реконфигуриращи се вътрешни комуникационни връзки се развива в периода 1987-1990. Няколко високопроизводителни компютри с модулна структура и до 64 процесора, базирани на тази архитектура са конструирани съвместно с Техническия университет в Манчестър, Великобритания. Тези развити паралелни системи (РПС) са въведени през 1999 г. в Института “Курчатов” в Москва и в Института по информатика в Руската академия на науките. РПС са използвани за създаването на система за разпределение и управление на ресурсите, притежаващи комуникационна отказоустойчивост.

Разработвани са разпределени дискретни симулационни алгоритми и паралелни архитектури за тях. Изследвани са също проблеми като разработване на скалируеми решения за паралелни системи с ефективен изчислителен/комуникационен коефициент и подобрения в алгоритмите. Алгоритмите изпълнявани на паралелни компютри са използвани в проектирането на цифрови схеми, проектиране на схеми с много висока степен на интеграция (VLSI) и др. Динамичнито развитие на изследванията в областта довеждат до ускоряване и оптимизиране на обработката на информация в хетерогенна изчислителна среда с централизирана комуникационна подсистема. Изследванията са фокусирани върху разпределени операционни системи и разпределени бази данни. Изчислителното натоварване се е разглеждало като асинхронен динамичен поток от задачи/запитвания. Същите проблеми са проучвани в секцията на ниво паралелни приложения.

Секцията е била координатор на Националната академична и изследователска мрежа, която е осигурявала интернет свързаност на университети, изследователски институти, библиотеки, средни училища и др. Създаването на националния мрежов възел започва през 90-те години, когато е установена връзка към Виенския университет. Комуникационните линии между различните академични институти и университети са реализирани посредством публичната мрежа за обмен на данни – БУЛПАК (Българска обществена мрежа за предаване на данни). Наета е арендувана линия до Виена със скорост 4.8 Kbps, използван е протокол X.25. По тази линия е предаван само NJE трафик. Като апаратни средства са използвани персонални компютри, IBM 4330 и VAX11/750, свързани в локална мрежа Ethernet.

България е приета за член на EARN (European Academic Research Network – Европейската академична и изследователска мрежа) през 1991г. За тази цел се създава сдружение с идеална цел УНИКОМ – Б (УНИверситетски КОМуникации в България). От 1994г. група от РИСМИМ е включена като партньор в международните проекти ESATT (European Science and Technology Transfer Network) and INDIS (Information Dissemination in European RTD), които са финансирани от програмата COPERNICUS на Европейския съюз. Това даде на България значителни възможности за подобряване на нейните международни комуникации и ни позволи да вземем участие като пълноправен член в изграждането на международната телекомуникационна инфраструктура.

Министерството на образованието и науката определя УНИКОМ-Б за главен оператор на Националната академична и изследователска мрежа (НАИМ). Средствата от проектите ESATT и INDIS са използвани за закупуването на ново оборудване, което позволява работата на две нови международни линии София - Виена - V.34 наземна линия и един сателит (64 Kbps). По същото време е наета комуникационна линия към Американския университет в Благоевград (който на свой ред е свързан със собствена линия до Виенския университет чрез V.34 линия). Започва процеса на свързването редица български университети чрез наети линии. Тези линии позволяват широка област от потребители да получат пълния набор от мрежови услуги.

Като резултат от работата на РИСМИМ в международните проекти ESATT и INDIS е създаден регионален информационен център. Посредством проектите ESATT и INDIS са създадени пет сървъра, разположени в Берлин, Будапеща, Варшава, Москва и Букурещ. Техни цели са предоставяне на информация за научните и технологични дейности на страните от Централна и Източна Европа и подобряване на достъпа до информация осигурена от страните от Европейската общност за учениите и експертите от страните от Централна и Източна Европа. В рамките на проекта ESATT са организирани образователни курсове и обучаващи семинари за работа с компютърните мрежи.

Развитието на Националната академична и изследователска мрежа става с тясно партньорство и с други съществуващи проекти за изграждане на българската компютърна мрежа като:

• TEMPUS JEP+ “Изграждане на компютъризирана информационна мрежа в българските университети”, 1994-1996 съвместно с Софийския университет, Техническия университет в София и Университета за национално и световно стопанство;
• TEMPUS JEP проект 2614 “Образцов факултет за напреднали технологии”, съвместно с Техническия университет в Русе и Техническия университет в Пловдив.

Резултатите постигнати от колектива на РИСМИМ, работещ по проекта ESATT и върху развитието на Националната академична и изследователска мрежа, демонстрират ефективността от тяхната дейност. Получена е и допълнителна финансова поддръжка от Българската академия на науките, Министерството на образованието и наука, Националната фондация за научни изследвания и фондация Отворено общество. Изграден е компютърен клас за образование по информационни технологии осигурен с подкрепата от Министерството на образованието и науката.

Българската национална изследователска и образователна мрежа продължава своето развитие. Oпорният възел на Българската национална изследователска и образователна мрежа е разположен в Института по паралелна обработка на информацията (ИПОИ) – Българска академия на науките. През 2004г. Българската национална изследователска и образователна мрежа се състои от пет регионални центрове които се намират в Софийския университет, Техническия университет в София, Техническия университет в Пловдив, Техническия университет във Варна и в Националния военен университет във Велико Търново.

Българска национална изследователска и образователна мрежа - Национална инфраструктура (2004г.)

Връзката тогава от Институт по паралелна обработка на информацията (ИПОИ) към звената от БАН е 100 Mbps; към Софийския университет е 10 Mbps; към Техническия университет, София е 10 Mbps; Техническия университет, Пловдив e 4 Mbps; към Техическия университет, Варна е 5 Mbps; към Националния военен университет, Велико Търново е 5 Mbps; към Американския университет, Факултет в София е 10 Mbps; към Висшето транспортно училище, София е 33 Kbps; към Медицинския университет, София е 33 Kbps; към Техническия университет, Габрово е 1 Mbps.

Връзката от Софийския университет към Университета по архитектура строителство и геодезия, София е 1 Mbps.

Връзката от Техническия университет, София до Университета за национално и световно стопанство, София е 2 Mbps; към Колежа по телекомуникации и пощи, София е 500 Kbps.

Връзката от Техническия университет, Пловдив към Пловдивския университет е 500 Kbps; към Тракийския унивесрситет, Стара Загора е 256 Kbps.

Връзката от Техническия университет във Варна към Шуменския университет е 1.5 Mps; към Икономическия университет във Варна е 500 Kbps.

Връзката от Националния военен университет, Велико Търново към Русенския университет е 1 Mbps; към Стопанската академия в Свищов е 1 Mbps; към Университета във Велико Търново е 1 Mbps.